Jul 15, 2009, 2:11 PM

Морно 

  Poetry
484 0 7

Спасявам времето или то у мен пропада,

пропускам стъпки в гъстата мъгла.

Пилея с шепи светулки до забрава,

отнасям в себе си и мъничко тъга.

 

Безценно става всичко във живота,

доживот наказан за разпилените неща.

На пресекулки дишам в утринна ливада,

ръце протягам за малко пъстрота.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??