Спасявам времето или то у мен пропада,
пропускам стъпки в гъстата мъгла.
Пилея с шепи светулки до забрава,
отнасям в себе си и мъничко тъга.
Безценно става всичко във живота,
доживот наказан за разпилените неща.
На пресекулки дишам в утринна ливада,
ръце протягам за малко пъстрота.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up