Jul 15, 2009, 2:11 PM

Морно 

  Poetry
552 0 7
Спасявам времето или то у мен пропада,
пропускам стъпки в гъстата мъгла.
Пилея с шепи светулки до забрава,
отнасям в себе си и мъничко тъга.
Безценно става всичко във живота,
доживот наказан за разпилените неща.
На пресекулки дишам в утринна ливада,
ръце протягам за малко пъстрота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Random works
: ??:??