15 июл. 2009 г., 14:11

Морно 

  Поэзия
539 0 7
Спасявам времето или то у мен пропада,
пропускам стъпки в гъстата мъгла.
Пилея с шепи светулки до забрава,
отнасям в себе си и мъничко тъга.
Безценно става всичко във живота,
доживот наказан за разпилените неща.
На пресекулки дишам в утринна ливада,
ръце протягам за малко пъстрота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Предложения
: ??:??