26 ene 2007, 5:21

морска вълна

  Poesía
1.5K 0 17
морска вълна




бушуваш
като океан
кипиш
дерзаеш
даряваш само приливи
отливи не знаеш
обливаш с топлите течения
всички айсберги във мен
разтапяш ме
във сладките мъчения
на твоята дълбочина
пленен
с моторница не мога да преплувам
необятния ти светоглед
само с ветроход ще те милувам
плах и ласкав като теб
пяна непокорна аз сънувам
гребенът наперено се вие
солено всичко в мен прониква
живецът мой последен да изпие
не мога никога да кажа
че си моя
или нечия
ти отминаваш с вятъра
опустошаващо и знаменателно
като морска сирена
оплиташ
упоените ми сетива
като сърфист се гмуркам в тебе
невероятна отрезвяваща
морска вълна




Чар.....26.01.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно посвещение!
  • Пожелавам ти да няма отливи в твоя свят, Чар!
  • Хубаво е, Чар! Много, много хубаво! Толкова спомени нахлуха в главата ми! Благодаря ти за това!
  • Съгласих се с Вероника.
    Има някаква градивност в стиховете ти!
    Позитивно и добре построено...
  • даряваш само приливи
    отливи не знаеш

    Поздрави!!! Същото се отнася и до теб - отливи не знаеш

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...