idi (Ин Вел)
63 639
18 jul 2008, 14:30

Морски блян 

  Poesía » De amor
1320 0 6


Бленувах за мига...
                           отново да те видя.

Носех се като бриз, повял от морето.
Донесъл крясъка на чайките,
плисъка на вълните, които се разбиват
в скалите като дантели от разноцветни капчици,
стелещи се на пяна по златистия бряг,
отмивайки следите от стъпките ми.
Стъпки, които ме водеха все към теб...
...............

Ти стоеше там.
Гледаше ме с огнени очи,
жарки устни и слънчева усмивка.
С нетърпение пристъпи,
дари ме с пламенна целувка.
Страстно ме прегърна,
завъртя ме в кръг
като палаво дете на люлка.
Склони глава на рамото ми,
вдъхна морски аромат и
с тръпнещи ръце погали златния загар.
Притихна в миг, дъх пое,
въздъхна тежко и сластно ме притисна...

...............
Стъпки, които ме доведоха до теб
по пътя на влюбените морски нимфи...

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??