Бленувах за мига...
отново да те видя.
Носех се като бриз, повял от морето.
Донесъл крясъка на чайките,
плисъка на вълните, които се разбиват
в скалите като дантели от разноцветни капчици,
стелещи се на пяна по златистия бряг,
отмивайки следите от стъпките ми.
Стъпки, които ме водеха все към теб...
...............
Ти стоеше там.
Гледаше ме с огнени очи, ...