18 июл. 2008 г., 14:30

Морски блян

1.8K 0 6


Бленувах за мига...
                           отново да те видя.

Носех се като бриз, повял от морето.
Донесъл крясъка на чайките,
плисъка на вълните, които се разбиват
в скалите като дантели от разноцветни капчици,
стелещи се на пяна по златистия бряг,
отмивайки следите от стъпките ми.
Стъпки, които ме водеха все към теб...
...............

Ти стоеше там.
Гледаше ме с огнени очи,
жарки устни и слънчева усмивка.
С нетърпение пристъпи,
дари ме с пламенна целувка.
Страстно ме прегърна,
завъртя ме в кръг
като палаво дете на люлка.
Склони глава на рамото ми,
вдъхна морски аромат и
с тръпнещи ръце погали златния загар.
Притихна в миг, дъх пое,
въздъхна тежко и сластно ме притисна...

...............
Стъпки, които ме доведоха до теб
по пътя на влюбените морски нимфи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...