Морски блян
Бленувах за мига...
отново да те видя.
Носех се като бриз, повял от морето.
Донесъл крясъка на чайките,
плисъка на вълните, които се разбиват
в скалите като дантели от разноцветни капчици,
стелещи се на пяна по златистия бряг,
отмивайки следите от стъпките ми.
Стъпки, които ме водеха все към теб...
...............
Ти стоеше там.
Гледаше ме с огнени очи,
жарки устни и слънчева усмивка.
С нетърпение пристъпи,
дари ме с пламенна целувка.
Страстно ме прегърна,
завъртя ме в кръг
като палаво дете на люлка.
Склони глава на рамото ми,
вдъхна морски аромат и
с тръпнещи ръце погали златния загар.
Притихна в миг, дъх пое,
въздъхна тежко и сластно ме притисна...
...............
Стъпки, които ме доведоха до теб
по пътя на влюбените морски нимфи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
