12 jun 2021, 11:17

Морски шах

  Poesía
751 1 2

Срещнах те.

Достатъчно е силно.

Всичко можеше от тук нататък.

Вълните можеха да бъдат кратки,

ако не знаехме да ги владеем.

И дъното да бъде гладко,

ако не бяха бурите въпроси.

Дъжд сребърен с глас на ламарина.

Жена със сребърни очи попива танца

на сплетени в мелодията струни.

Сънят на сребърните перки върви

с неразгадан от никой ритъм.

Летен чай и сянка от цветя -

целувка твърде топла, неотпита.

Каква наслада е далечината

за погледа ми ненаситен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...