Морски шах
Срещнах те.
Достатъчно е силно.
Всичко можеше от тук нататък.
Вълните можеха да бъдат кратки,
ако не знаехме да ги владеем.
И дъното да бъде гладко,
ако не бяха бурите въпроси.
Дъжд сребърен с глас на ламарина.
Жена със сребърни очи попива танца
на сплетени в мелодията струни.
Сънят на сребърните перки върви
с неразгадан от никой ритъм.
Летен чай и сянка от цветя -
целувка твърде топла, неотпита.
Каква наслада е далечината
за погледа ми ненаситен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Минева Всички права запазени
