Морски шах

12 июн. 2021 г., 11:17

Поэзия

439 1 2

Срещнах те.

Достатъчно е силно.

Всичко можеше от тук нататък.

Вълните можеха да бъдат кратки,

ако не знаехме да ги владеем.

И дъното да бъде гладко,

ако не бяха бурите въпроси.

Дъжд сребърен с глас на ламарина.

Жена със сребърни очи попива танца

на сплетени в мелодията струни.

Сънят на сребърните перки върви

с неразгадан от никой ритъм.

Летен чай и сянка от цветя -

целувка твърде топла, неотпита.

Каква наслада е далечината

за погледа ми ненаситен.