Срещнах те.
Достатъчно е силно.
Всичко можеше от тук нататък.
Вълните можеха да бъдат кратки,
ако не знаехме да ги владеем.
И дъното да бъде гладко,
ако не бяха бурите въпроси.
Дъжд сребърен с глас на ламарина.
Жена със сребърни очи попива танца
на сплетени в мелодията струни.
Сънят на сребърните перки върви
с неразгадан от никой ритъм.
Летен чай и сянка от цветя -
целувка твърде топла, неотпита.
Каква наслада е далечината
за погледа ми ненаситен.
© Лилия Минева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
