17 jul 2022, 7:46

Морският пътник 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
451 2 3
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват.
Птиците размахват своите криле.
Стъпки фигури по пясъка създават.
На дъното дълбоко още бие сърце.
Морски бриз и свобода - дъхът,
чуват се във тишината гласове.
Скитникът върви по своя път,
морето най-добре ще разбере. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??