MayaKoleva (Майчето)
62 96
17.07.2022 г., 7:46 ч.

Морският пътник 

  Поезия » Пейзажна, Философска
248 2 3

Отново там, на безкрайния бряг,

морето поглъща душите напълно.

Скита се самотен пътник пак,

по изгрев, по залез, по тъмно.

 

Вълни изчезват и се появяват.

Птиците размахват своите криле.

Стъпки фигури по пясъка създават.

На дъното дълбоко още бие сърце.

 

Морски бриз и свобода - дъхът,

чуват се във тишината гласове.

Скитникът върви по своя път,

морето най-добре ще разбере.

 

Продължава то истории да пази,

спомени, рани, усмивки, сълзи.

И луната, ех, минава своите фази.

Но у пътника таз сила винаги ехти.

© Майчето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??