Морският пътник
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват.
Птиците размахват своите криле.
Стъпки фигури по пясъка създават.
На дъното дълбоко още бие сърце.
Морски бриз и свобода - дъхът,
чуват се във тишината гласове.
Скитникът върви по своя път,
морето най-добре ще разбере.
Продължава то истории да пази,
спомени, рани, усмивки, сълзи.
И луната, ех, минава своите фази.
Но у пътника таз сила винаги ехти.
© Майчето All rights reserved.
