MayaKoleva (Майчето)
62 96
Jul 17, 2022, 7:46 AM

Морският пътник 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
254 2 3

Отново там, на безкрайния бряг,

морето поглъща душите напълно.

Скита се самотен пътник пак,

по изгрев, по залез, по тъмно.

 

Вълни изчезват и се появяват.

Птиците размахват своите криле.

Стъпки фигури по пясъка създават.

На дъното дълбоко още бие сърце.

 

Морски бриз и свобода - дъхът,

чуват се във тишината гласове.

Скитникът върви по своя път,

морето най-добре ще разбере.

 

Продължава то истории да пази,

спомени, рани, усмивки, сълзи.

И луната, ех, минава своите фази.

Но у пътника таз сила винаги ехти.

© Майчето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??