22 ago 2013, 14:02  

Морско 002

  Poesía
805 0 1

МОРСКО 002

(умалително)

 

Не е играчка морето

със надуваемите лодки и чадърите.

Не е играчка морето,

а тоалетно огледалце на небето.

 

Порязах си на мидичка стъпалото,

снежинка се стопи в кръвта,

покри я пяна

и суеверно си представих

тук след мене

дрехите ми, сгънати на камъка.

 

Не е играчка морето

със пясъчните кули на децата ни.

... но стига вече.

Трябва да си ходя,

на камъка съм си измокрил панталоните.

 

21.01.2012 г. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...