22 авг. 2013 г., 14:02  

Морско 002

801 0 1

МОРСКО 002

(умалително)

 

Не е играчка морето

със надуваемите лодки и чадърите.

Не е играчка морето,

а тоалетно огледалце на небето.

 

Порязах си на мидичка стъпалото,

снежинка се стопи в кръвта,

покри я пяна

и суеверно си представих

тук след мене

дрехите ми, сгънати на камъка.

 

Не е играчка морето

със пясъчните кули на децата ни.

... но стига вече.

Трябва да си ходя,

на камъка съм си измокрил панталоните.

 

21.01.2012 г. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...