Aug 22, 2013, 2:02 PM  

Морско 002

  Poetry
803 0 1

МОРСКО 002

(умалително)

 

Не е играчка морето

със надуваемите лодки и чадърите.

Не е играчка морето,

а тоалетно огледалце на небето.

 

Порязах си на мидичка стъпалото,

снежинка се стопи в кръвта,

покри я пяна

и суеверно си представих

тук след мене

дрехите ми, сгънати на камъка.

 

Не е играчка морето

със пясъчните кули на децата ни.

... но стига вече.

Трябва да си ходя,

на камъка съм си измокрил панталоните.

 

21.01.2012 г. Варна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...