Aug 22, 2013, 2:02 PM  

Морско 002

  Poetry
797 0 1

МОРСКО 002

(умалително)

 

Не е играчка морето

със надуваемите лодки и чадърите.

Не е играчка морето,

а тоалетно огледалце на небето.

 

Порязах си на мидичка стъпалото,

снежинка се стопи в кръвта,

покри я пяна

и суеверно си представих

тук след мене

дрехите ми, сгънати на камъка.

 

Не е играчка морето

със пясъчните кули на децата ни.

... но стига вече.

Трябва да си ходя,

на камъка съм си измокрил панталоните.

 

21.01.2012 г. Варна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...