nikolay.95.nikolov
20 el resultado
  500 
Пролетта прелитна като птичка над българския небосклон,
но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.
Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,
в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.
Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен. ...
  628 
Страст голяма,
излъчва тя.
Мисъл - промяна,
вълнува ме в нощта.
Дали съм луд? ...
  581 
Мила,
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...
  1172 
Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни. ...
  523 
Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента. ...
  1095 
Дума една,
тежка за изговаряне.
Ела!
Дали ще я разбереш,
ти, непорочната? ...
  611 
Отдавна студено е в мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когато нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност, бликаща от поглед искрен, ...
  705 
Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...
  634 
Живот защо,
постави ми отново таз задача.
Любов какво,
трябва да направя за да се докажа.
Живот защо, ...
  600 
Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът, ...
  725 
Затворник, престъпник или може би съм пътник,
щом не мога да докосна нещото, което искам.
Самотен, нещастен и може би наказан,
да не мога да докосна нещото свещено.
Сърцето и душата срещу съдбата се изправят, ...
  579 
Любов, любов, любов,
защо си толкова проклета?
Защо понякога си ти несподелена,
а друг път си истинска, но неблагословена?
Ти си нещото, което има сила, ...
  639 
-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...
  1152 
Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж, ...
  1109 
Не затваряй очите си за мен,
не ме лишавай от своя плен.
Не наранявай сърцето туптящо,
от твоята любов прекрасна.
Не оставяй птичето самичко, ...
  675 
Моряк на кораб пуст, студен.
Човек усамотен насред вълните.
История на магьосник отчужден,
който пази клечка кибрит във свойта пазва,
а душата - самотна, неразбрана, ...
  627 
Стъпвайки по дъното на речното корито,
долавям морзовия код на майката природа.
Съзирам с колко камъни е то покрито,
в течението аз усещам пулса на живота.
Потапям се, Вода, във твоята прегръдка, ...
  1300 
Сърцето мое плаче, а теб те няма,
все още ненамерено бижу си,
а в душа ми зее тъй дълбока рана.
Невидима за мен ли ти си,
или по-скоро аз прозрачен, кат стъклото? ...
  798 
Последната струна може би?
Неважен мъдрец в тъмнината.
За някой важно е, дали?
Като лед обгърнала ме самотата.
Чувствата не винаги изразявам ...
  1070 
Propuestas
: ??:??