Човек (Анна Станоева)
190 4960
10 may 2007, 15:22

Моряко мой 

  Poesía » De amor
1218 0 10

                                            Телата ни трептят от страст,
                                            преплитайки се във нощта спокойна.
                                            Как примирена съм под твойта власт,
                                            тръпнеща, очакваща, покорна. . .

                                            Телата ни лежат в покой,
                                            сред пух и ароматна сласт,
                                            заслушани във ветрения вой,
                                            люлеещ силно розовия храст.

                                            Докосвам с пръсти устните ти леко
                                            и моля се да помълчим за още миг,
                                            преди да отпътуваш надалеко,
                                            моряко мой, герой на моя стих.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Покрай теб и аз се върнах тук и виждам, че му е нужна редакция на този стих. Радвам се, че намина.
  • Напомня ми едно горещо латино лято с дъх на кокосови палми.Искам да бъда този моряк.
  • Нежно и носталгично ."Моряко мой, герой на моя стих".Браво.
  • Че и нежно-еротично!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • Някой флиртуваааааааааааа
  • Не вярвам да е за мен! Но не бих имал нещо против!
  • Късметлия е твоят морак
    Хареса ми, поздрави!!!
  • Поздравления и от мен, Ани!
  • Благодаря ти,много добре си усетила идеята.

    Някои мечтаят принцове богати,
    други искат приключения с пирати,
    трети искат да режат му салати,
    аз пък искам свобода с моряци

    РS.Разработи го ако искаш,може да излезе нещо
  • Поздравления! Много ми хареса!

    Жената любовта си все прахосва
    в излюзии, в мечтани мигове!
    И все не хвърля за последно котва
    морякът от сънуваните стихове!
    Това ми дойде наум съвсем спонтанно като прочетох стиха ти.
    И аз все се опитвам да изгоня моя "идеален герой" от сънищата, но той се връща упорито! Такива сме си ние жените-романтични мечтателки!
Propuestas
: ??:??