Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
May 10, 2007, 3:22 PM

Моряко мой

  Poetry » Love
1.4K 0 10

                                            Телата ни трептят от страст,
                                            преплитайки се във нощта спокойна.
                                            Как примирена съм под твойта власт,
                                            тръпнеща, очакваща, покорна. . .

                                            Телата ни лежат в покой,
                                            сред пух и ароматна сласт,
                                            заслушани във ветрения вой,
                                            люлеещ силно розовия храст.

                                            Докосвам с пръсти устните ти леко
                                            и моля се да помълчим за още миг,
                                            преди да отпътуваш надалеко,
                                            моряко мой, герой на моя стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0