10.05.2007 г., 15:22 ч.
Моряко мой
Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой,
сред пух и ароматна сласт,
заслушани във ветрения вой,
люлеещ силно розовия храст.
Докосвам с пръсти устните ти леко
и моля се да помълчим за още миг,
преди да отпътуваш надалеко,
моряко мой, герой на моя стих.
© Анна Станоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Покрай теб и аз се върнах тук и виждам, че му е нужна редакция на този стих. Радвам се, че намина.
-
Напомня ми едно горещо латино лято с дъх на кокосови палми.Искам да бъда този моряк.
-
Нежно и носталгично ."Моряко мой, герой на моя стих".Браво.
-
Че и нежно-еротично!!!
Поздрави, Ани!!! -
Някой флиртуваааааааааааа
-
Не вярвам да е за мен! Но не бих имал нещо против!
-
Късметлия е твоят морак
Хареса ми, поздрави!!! -
Поздравления и от мен, Ани!
-
Благодаря ти,много добре си усетила идеята.
Някои мечтаят принцове богати,
други искат приключения с пирати,
трети искат да режат му салати,
аз пък искам свобода с моряци
РS.Разработи го ако искаш,може да излезе нещо -
Поздравления! Много ми хареса!
Жената любовта си все прахосва
в излюзии, в мечтани мигове!
И все не хвърля за последно котва
морякът от сънуваните стихове!
Това ми дойде наум съвсем спонтанно като прочетох стиха ти.
И аз все се опитвам да изгоня моя "идеален герой" от сънищата, но той се връща упорито! Такива сме си ние жените-романтични мечтателки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
