Мост

Превъртане през парапета на безизразните дни,

които водят до задънената улица на самотата.

Акробатите забравили са за коронния си номер –

салто мортале над човешките съдби.

Вселената е овъглена от овациите

на космическия пътешественик.

Декемврийската луна е призрачният сал

сред пустошта

на химерното привличане.

За душите, ненамерили покой.

Изгревът е смъртоносното желание –

да майсториш фенери от изгнили кости.

В които все пак грее любовта.