Мост
568
0
0
Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите
на космическия пътешественик.
Декемврийската луна е призрачният сал
сред пустошта
на химерното привличане.
За душите, ненамерили покой.
Изгревът е смъртоносното желание –
да майсториш фенери от изгнили кости.
В които все пак грее любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
