Dec 27, 2012, 12:17 AM

Мост 

  Poetry
399 0 0

Превъртане през парапета на безизразните дни,

които водят до задънената улица на самотата.

Акробатите забравили са за коронния си номер –

салто мортале над човешките съдби.

Вселената е овъглена от овациите

на космическия пътешественик.

Декемврийската луна е призрачният сал

сред пустошта

на химерното привличане.

За душите, ненамерили покой.

Изгревът е смъртоносното желание –

да майсториш фенери от изгнили кости.

В които все пак грее любовта.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??