Dec 27, 2012, 12:17 AM

Мост 

  Poetry
443 0 0
Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите
на космическия пътешественик.
Декемврийската луна е призрачният сал
сред пустошта
на химерното привличане.
За душите, ненамерили покой.
Изгревът е смъртоносното желание –
да майсториш фенери от изгнили кости. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??