10 sept 2022, 21:45

Мост от дъга

  Poesía » Civil
2.7K 2 4

 

 

                            "Над Бъкингамския дворец и Уиндзорския

                          замък се появи двойна дъга, точно по времето,

                        когато беше съобщено за кончината на кралицата."

 

                                                         Коментар от британски медии

 

Нейно величество чакаше тази дъга.

Знаеше тя, че е мост към съпруга ѝ Филип.

Тръгна по нея с усмивка и светла тъга.

Целият свят се разтърси от мъка и хлипове.

 

В замък Балмора остави последния дъх,

плачат душите на принцове и на принцеси.

Беше кралица, а пътят ѝ, горд като връх,

десетилетия седем – в коронна процесия.

 

Крайно отдадена, служеше тя на народ,

който във нея открил бе Кралицата майка.

Днес короняса с дъгата небесният свод

тази, която съпругът в отвъдното чака.

 

Нека с топовни салюти изпратим Ви там,

дето покоят заслужен завинаги властва.

Скъпа кралице, не цвете, а стих ще Ви дам.

Нашата обич в човешка молитва прераства.

 

09.09.2022

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е моят начин да сведа глава пред нейно величество, Боби. Благодаря ти, че си тук!
  • Много е добро, и ако някой го преведе на английски би било чудесно.🌹 Макар да е трудно да се превеждат стихове.
  • Тя наистина е една епоха! Макар никога да не съм ходила в Англия, усещах отдалеч величието и респекта, който будеше при своето появяване. Видях и с колко обич и мъка я изпращат нейните поданици, въпреки достолепната ѝ възраст. Елизабет Втора наистина беше тяхната Кралица майка. Затова трябваше да напиша това стихотворение. Благодаря ти, Мини!
  • Прекрасно посвещение, Мария! Истински съм ти благодарна, че си написала стих, за кралицата! Тя заслужава това и още и още! Бъди благословена!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...