Sep 10, 2022, 9:45 PM

Мост от дъга

  Poetry » Civic
2.7K 2 4

 

 

                            "Над Бъкингамския дворец и Уиндзорския

                          замък се появи двойна дъга, точно по времето,

                        когато беше съобщено за кончината на кралицата."

 

                                                         Коментар от британски медии

 

Нейно величество чакаше тази дъга.

Знаеше тя, че е мост към съпруга ѝ Филип.

Тръгна по нея с усмивка и светла тъга.

Целият свят се разтърси от мъка и хлипове.

 

В замък Балмора остави последния дъх,

плачат душите на принцове и на принцеси.

Беше кралица, а пътят ѝ, горд като връх,

десетилетия седем – в коронна процесия.

 

Крайно отдадена, служеше тя на народ,

който във нея открил бе Кралицата майка.

Днес короняса с дъгата небесният свод

тази, която съпругът в отвъдното чака.

 

Нека с топовни салюти изпратим Ви там,

дето покоят заслужен завинаги властва.

Скъпа кралице, не цвете, а стих ще Ви дам.

Нашата обич в човешка молитва прераства.

 

09.09.2022

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е моят начин да сведа глава пред нейно величество, Боби. Благодаря ти, че си тук!
  • Много е добро, и ако някой го преведе на английски би било чудесно.🌹 Макар да е трудно да се превеждат стихове.
  • Тя наистина е една епоха! Макар никога да не съм ходила в Англия, усещах отдалеч величието и респекта, който будеше при своето появяване. Видях и с колко обич и мъка я изпращат нейните поданици, въпреки достолепната ѝ възраст. Елизабет Втора наистина беше тяхната Кралица майка. Затова трябваше да напиша това стихотворение. Благодаря ти, Мини!
  • Прекрасно посвещение, Мария! Истински съм ти благодарна, че си написала стих, за кралицата! Тя заслужава това и още и още! Бъди благословена!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...