10.09.2022 г., 21:45

Мост от дъга

2.7K 2 4

 

 

                            "Над Бъкингамския дворец и Уиндзорския

                          замък се появи двойна дъга, точно по времето,

                        когато беше съобщено за кончината на кралицата."

 

                                                         Коментар от британски медии

 

Нейно величество чакаше тази дъга.

Знаеше тя, че е мост към съпруга ѝ Филип.

Тръгна по нея с усмивка и светла тъга.

Целият свят се разтърси от мъка и хлипове.

 

В замък Балмора остави последния дъх,

плачат душите на принцове и на принцеси.

Беше кралица, а пътят ѝ, горд като връх,

десетилетия седем – в коронна процесия.

 

Крайно отдадена, служеше тя на народ,

който във нея открил бе Кралицата майка.

Днес короняса с дъгата небесният свод

тази, която съпругът в отвъдното чака.

 

Нека с топовни салюти изпратим Ви там,

дето покоят заслужен завинаги властва.

Скъпа кралице, не цвете, а стих ще Ви дам.

Нашата обич в човешка молитва прераства.

 

09.09.2022

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е моят начин да сведа глава пред нейно величество, Боби. Благодаря ти, че си тук!
  • Много е добро, и ако някой го преведе на английски би било чудесно.🌹 Макар да е трудно да се превеждат стихове.
  • Тя наистина е една епоха! Макар никога да не съм ходила в Англия, усещах отдалеч величието и респекта, който будеше при своето появяване. Видях и с колко обич и мъка я изпращат нейните поданици, въпреки достолепната ѝ възраст. Елизабет Втора наистина беше тяхната Кралица майка. Затова трябваше да напиша това стихотворение. Благодаря ти, Мини!
  • Прекрасно посвещение, Мария! Истински съм ти благодарна, че си написала стих, за кралицата! Тя заслужава това и още и още! Бъди благословена!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...