10 jun 2019, 20:05

Мостове

  Poesía
813 3 5

 

Толкова камъни хвърляха злобно по мене...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...

 

Камъни имам за всичко. Даже в излишък...
Каменна здрава стена всеки гради,
за да опази сърцето от зъбите хищни
на гнусни и подли интриги, на грозни лъжи...

 

Мостове искам от обич към всички да вдигна.
Мостове бели от чиста надежда човекът строи.
Само с любов до сърцата на хората стигаме.
Само раздавайки себе си ще оставим следи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце, Краси и Кате! Усмихнат да е денят ви, момичета!
  • Хареса ми стиха ти, Ваня!Поздравления!
  • Само раздавайки себе си... ще достигнем до себе си. И когато стигнем до сърцето, започва истинския път... Поздрави, Ваня!
  • Благодаря ви, момичета! Усмихнат да е денят ви!
  • "Но да отвръщам на злото със зло нямам време"...
    Личи си богатата житейска философия!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...