Jun 10, 2019, 8:05 PM

Мостове

  Poetry
807 3 5

 

Толкова камъни хвърляха злобно по мене...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...

 

Камъни имам за всичко. Даже в излишък...
Каменна здрава стена всеки гради,
за да опази сърцето от зъбите хищни
на гнусни и подли интриги, на грозни лъжи...

 

Мостове искам от обич към всички да вдигна.
Мостове бели от чиста надежда човекът строи.
Само с любов до сърцата на хората стигаме.
Само раздавайки себе си ще оставим следи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви от сърце, Краси и Кате! Усмихнат да е денят ви, момичета!
  • Хареса ми стиха ти, Ваня!Поздравления!
  • Само раздавайки себе си... ще достигнем до себе си. И когато стигнем до сърцето, започва истинския път... Поздрави, Ваня!
  • Благодаря ви, момичета! Усмихнат да е денят ви!
  • "Но да отвръщам на злото със зло нямам време"...
    Личи си богатата житейска философия!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...