10 июн. 2019 г., 20:05

Мостове 

  Поэзия
5.0 / 5
667 3 5
Толкова камъни хвърляха злобно по мене...
Толкова много... Вече изгубих им бройката.
Но да отвръщам на злото със зло нямам време...
Няма и смисъл да мразя нищожните хорица...
Камъни имам за всичко. Даже в излишък...
Каменна здрава стена всеки гради,
за да опази сърцето от зъбите хищни
на гнусни и подли интриги, на грозни лъжи...
Мостове искам от обич към всички да вдигна.
Мостове бели от чиста надежда човекът строи.
Само с любов до сърцата на хората стигаме.
Само раздавайки себе си ще оставим следи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »