7 dic 2022, 9:26  

Мостът

  Poesía » Otra
590 2 5

 

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.

Вчера от там скочи още едно момче.

Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.

Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.

Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещо като соцреализъм.

Но има с какво да се гордеем - на първо място е в цял свят по брой самоубийства. 

Преди минавах с колело и пеша от там, но вече е опасно и не смея. Има нещо на моста:

Или ще те блъсне кола, или сам ще се хвърлиш.

Някой път безумието бързо ни завладява.

Преди празниците е най-тежко.

Самотните стават още по-самотни, а на наранените им става още по-болно, обидно, изгарящо.

Нетърпимо.

Много символика има в това да избереш моста.

Има страшна гледка от там;

Ако въобще виждаш нещо, това е което виждаш преди да скочиш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Svetoslav Vasilev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • от патриотизъм, ... понеже тук такова животно няма. И не скачат. А мостове има. И по тях една любов между лудите... не, не е от това; "Много символика има в това да избереш моста.", а после някой да избере метафората, с която да му стане още по-тъпо на човек и следващия... поезия на следреализма.
  • И знаеш ли защо скочиха момчетата? Заради бездушието. Ще ги отбележат като статистика в новините, и нищо няма да се промени. В същото време поети ще се събират по седянки и читалища да си четат новите “гениални лайна” както казва Буковски в “Денят, в който говорихме за Джеймс Тъбър.” В България вероятно се твори прекрасна и вълнуваща поезия, която изкарва на показ не само лирическите вълнения на застаряващи бардове и недолюбени матрони. Но това тракане на чинели, и надуване на свирки заглушава тихата истина: децата ни умират тук.
  • Само миналата седмица три момчета скочиха от там.
  • Знам за кой мост пишеш, Светльо.
  • Много дълбока тема засягаш. Отчаянието е присъщо на хората, които са загубили всичко. Лошото е това, че е грях според Библията и е равнозначно на убийство. Човек не е собственик на съдбата си, а само Бог разполага с неговия живот.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...