Моя бяла есен

14 may 2019, 14:24

Poesía » Otra

458 0 2

Моя стара, бяла есен,

идваща след топло лято!

Ти си ми последна песен,

носена от южно ято.

Дим от минали години,

чийто огън веч догаря.

Спомен във очите сини,

който все ми проговаря.

Ти на прага ми заставаш-

искаш с мене да потегляш.

Всичко вече ми прощаваш

и живота ми претегляш.

Но поставен на кантара,

в мен доброто натежава.

И по истината стара

Раят ще ме притежава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.