Моя стара, бяла есен,
идваща след топло лято!
Ти си ми последна песен,
носена от южно ято.
Дим от минали години,
чийто огън веч догаря.
Спомен във очите сини,
който все ми проговаря.
Ти на прага ми заставаш-
искаш с мене да потегляш.
Всичко вече ми прощаваш
и живота ми претегляш.
Но поставен на кантара,
в мен доброто натежава.
И по истината стара
Раят ще ме притежава.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
