14.05.2019 г., 14:24 ч.

Моя бяла есен 

  Поезия » Друга
400 0 2

Моя стара, бяла есен,

идваща след топло лято!

Ти си ми последна песен,

носена от южно ято.

 

Дим от минали години,

чийто огън веч догаря.

Спомен във очите сини,

който все ми проговаря.

 

Ти на прага ми заставаш-

искаш с мене да потегляш.

Всичко вече ми прощаваш

и живота ми претегляш.

 

Но поставен на кантара,

в мен доброто натежава.

И по истината стара

Раят ще ме притежава.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??