Моя бяла есен
Моя стара, бяла есен,
идваща след топло лято!
Ти си ми последна песен,
носена от южно ято.
Дим от минали години,
чийто огън веч догаря.
Спомен във очите сини,
който все ми проговаря.
Ти на прага ми заставаш-
искаш с мене да потегляш.
Всичко вече ми прощаваш
и живота ми претегляш.
Но поставен на кантара,
в мен доброто натежава.
И по истината стара
Раят ще ме притежава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
