30 nov 2016, 21:56

Моя единствена

2.4K 7 11

Ето – навсякъде канят ме, мамят ме

Разни красавици без облекло

Ровят в душата ми с долните намеци

Дават безплатно – вземи си едно.

 

Демони спящи надигат главите си,

Сили в плътта ми без разум, без срам.

Искат душата ми, мощно надигат се

Малко поддам ли се – техен съм, знам!

 

В ужас отвръщам се, те ме преследват,

Викам за помощ, не искам това!

С мъка отскубвам се, мачкайки себе си,

Где е надеждата в тази борба?

 

Но когато погледна – към тебе, любима

Когато си спомня твоята любов.

Любов на вярност, всеотдайна жертва,

Любов на дело, истинска любов!

 

Тогава всеки страх и слабост чезнат,

Пред твоята любов демоните пълзят,

Безсилни, ослепени, гнусни, жалки.

Дори не ги убивам – нека си вървят!

 

Ще бъда с тебе – ти ми даде ВСИЧКО,

Не мога да ти дам по-малко аз.

До теб не ме е страх от НИЩО,

Защото ЛЮБОВТА чрез теб познах!

 

30,11,2016

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Ценов Todos los derechos reservados

Посветено на моята съпруга и на всички, които искат да познаят ЛЮБОВТА

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за добронамерения коментар! Ако имам подтик, може да работя още по стихотворението. Но моята цел се съсредоточва в идеята и посланието - заради тях мога да жертвам външната форма, ако е нужно.
  • Първите три куплета са брилянтни. Другите искат да се пипнат в ритмично отношение, да се пошлифоват малко. Не ми се сърди, обективна съм.
  • чудесно!
  • Всяка жена би искала да е ценена... и обичана, разбира се ☺
  • Това е любовта! Благодаря Ви за емоциите които създавате със стиха си!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...