30.11.2016 г., 21:56

Моя единствена

2.3K 7 11

Ето – навсякъде канят ме, мамят ме

Разни красавици без облекло

Ровят в душата ми с долните намеци

Дават безплатно – вземи си едно.

 

Демони спящи надигат главите си,

Сили в плътта ми без разум, без срам.

Искат душата ми, мощно надигат се

Малко поддам ли се – техен съм, знам!

 

В ужас отвръщам се, те ме преследват,

Викам за помощ, не искам това!

С мъка отскубвам се, мачкайки себе си,

Где е надеждата в тази борба?

 

Но когато погледна – към тебе, любима

Когато си спомня твоята любов.

Любов на вярност, всеотдайна жертва,

Любов на дело, истинска любов!

 

Тогава всеки страх и слабост чезнат,

Пред твоята любов демоните пълзят,

Безсилни, ослепени, гнусни, жалки.

Дори не ги убивам – нека си вървят!

 

Ще бъда с тебе – ти ми даде ВСИЧКО,

Не мога да ти дам по-малко аз.

До теб не ме е страх от НИЩО,

Защото ЛЮБОВТА чрез теб познах!

 

30,11,2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Ценов Всички права запазени

Посветено на моята съпруга и на всички, които искат да познаят ЛЮБОВТА

Коментари

Коментари

  • Благодаря за добронамерения коментар! Ако имам подтик, може да работя още по стихотворението. Но моята цел се съсредоточва в идеята и посланието - заради тях мога да жертвам външната форма, ако е нужно.
  • Първите три куплета са брилянтни. Другите искат да се пипнат в ритмично отношение, да се пошлифоват малко. Не ми се сърди, обективна съм.
  • чудесно!
  • Всяка жена би искала да е ценена... и обичана, разбира се ☺
  • Това е любовта! Благодаря Ви за емоциите които създавате със стиха си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...