Nov 30, 2016, 9:56 PM

Моя единствена 

  Poetry » Love, Phylosophy, Civilian
1996 7 11
Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си,
Сили в плътта ми без разум, без срам.
Искат душата ми, мощно надигат се
Малко поддам ли се – техен съм, знам!
В ужас отвръщам се, те ме преследват,
Викам за помощ, не искам това!
С мъка отскубвам се, мачкайки себе си,
Где е надеждата в тази борба? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Ценов All rights reserved.

Посветено на моята съпруга и на всички, които искат да познаят ЛЮБОВТА

Random works
: ??:??