Моя единствена
Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си,
Сили в плътта ми без разум, без срам.
Искат душата ми, мощно надигат се
Малко поддам ли се – техен съм, знам!
В ужас отвръщам се, те ме преследват,
Викам за помощ, не искам това!
С мъка отскубвам се, мачкайки себе си,
Где е надеждата в тази борба?
Но когато погледна – към тебе, любима
Когато си спомня твоята любов.
Любов на вярност, всеотдайна жертва,
Любов на дело, истинска любов!
Тогава всеки страх и слабост чезнат,
Пред твоята любов демоните пълзят,
Безсилни, ослепени, гнусни, жалки.
Дори не ги убивам – нека си вървят!
Ще бъда с тебе – ти ми даде ВСИЧКО,
Не мога да ти дам по-малко аз.
До теб не ме е страх от НИЩО,
Защото ЛЮБОВТА чрез теб познах!
30,11,2016
© Александър Ценов All rights reserved.
