Ще помня цяла вечност този миг!
Блажено тържество на две тела.
Аз чýвал бях, че Господ е велик,
но никога не вярвах в чудеса...
Естествено, че някъде във себе си,
в дълбокото бях скрил парченце вяра,
и колкото да ме възпират мойте белези,
аз тайно все за теб съм се надявал...
Понякога със скрито задоволство,
надничах през отворените процепи,
където любовта и тежка болка,
с лъжата се множаха сред пороците...
Но ти във мене бавно избуя́.
(Макар душата ми да е обран бостан.)
Избута всички камъни и заживя -
в мен, който гледах дъното, като таван.
Прескъпо си платих за този миг,
но Бога ми - ти просто си безценна!
А в някой друг аз ще умра щастлив,
защото ти си моята любов последна!
©тихопат.
Данаил Антонов
16.09.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados