Ще помня цяла вечност този миг! 

Блажено тържество на две тела. 

Аз чýвал бях, че Господ е велик, 

но никога не вярвах в чудеса... 

Естествено, че някъде във себе си, 

в дълбокото бях скрил парченце вяра, 

и колкото да ме възпират мойте белези, 

аз тайно все за теб съм се надявал... 

Понякога със скрито задоволство, 

надничах през отворените процепи, 

където любовта и тежка болка, 

с лъжата се множаха сред пороците... 

Но ти във мене бавно избуя́. 

(Макар душата ми да е обран бостан.) 

Избута всички камъни и заживя - 

в мен, който гледах дъното, като таван. 

Прескъпо си платих за този миг, 

но Бога ми - ти просто си безценна! 

А в някой друг аз ще умра щастлив, 

защото ти си моята любов последна!

©тихопат. 

Данаил Антонов 

16.09.2023