7 jun 2010, 15:07

Моя майко, моя родино

  Poesía » Civil
834 1 0

 

Моя майко, грижовна и в сивия делник,

ти, която бунтовни чада си родила,

оросили с кръвта си скалите край Мелник

та да бъдем страна с Кралимарковска сила.

 

Синове си кърмила от щедрата пазва

за да могат земята свещена опазват.

Нека в памет народна навеки остане

твойта жертва духовна и лъвското знаме.

 

Научи ни ти, майко, добра и любима,

в тез години превратни, през дългата зима,

как чадата ти свидни у нас и в чужбина

да спасяват честта си и дълг към родина.

 

Как при първия полъх на южния вятър,

щом разпука кокичето белия шатър,

да бележат копитата шеметен полет

и да срещнем зората на новата пролет! 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...