Моя майко, грижовна и в сивия делник,
ти, която бунтовни чада си родила,
оросили с кръвта си скалите край Мелник
та да бъдем страна с Кралимарковска сила.
Синове си кърмила от щедрата пазва
за да могат земята свещена опазват.
Нека в памет народна навеки остане
твойта жертва духовна и лъвското знаме.
Научи ни ти, майко, добра и любима,
в тез години превратни, през дългата зима,
как чадата ти свидни у нас и в чужбина
да спасяват честта си и дълг към родина.
Как при първия полъх на южния вятър,
щом разпука кокичето белия шатър,
да бележат копитата шеметен полет
и да срещнем зората на новата пролет!
© Иван Христов Всички права запазени