Моя майко, грижовна и в сивия делник,

ти, която бунтовни чада си родила,

оросили с кръвта си скалите край Мелник

та да бъдем страна с Кралимарковска сила.

Синове си кърмила от щедрата пазва

за да могат земята свещена опазват.

Нека в памет народна навеки остане

твойта жертва духовна и лъвското знаме.

Научи ни ти, майко, добра и любима,

в тез години превратни, през дългата зима,

как чадата ти свидни у нас и в чужбина

да спасяват честта си и дълг към родина.

Как при първия полъх на южния вятър,

щом разпука кокичето белия шатър,

да бележат копитата шеметен полет

и да срещнем зората на новата пролет!