Гушни ме, моя малка сеньорита,
в обятията си топли, кестеняви
и помни, че мойте мисли те обичат,
облечени в пространство от лилаво!...
И дишай тежко, може би екстазно,
до ритъм на сърцето, почти фатален!
Ах, твоята любов е толкова заразна -
в дъх на страст от погледа омаен...
Ела и надникни в душата на поета,
какви греховни помисли за теб оплита...
... и знай, лунице, двупосочен е билета!
Със теб в живота аз няма да се скитам.