6 abr 2012, 0:10

Моя малка сеньорита 

  Poesía
560 0 2

Гушни ме, моя малка сеньорита,

в обятията си топли, кестеняви

и помни, че мойте мисли те обичат,

облечени в пространство от лилаво!...

И дишай тежко, може би екстазно,

до ритъм на сърцето, почти фатален!

Ах, твоята любов е толкова заразна -

в дъх на страст от погледа омаен...

Ела и надникни в душата на поета,

какви греховни помисли за теб оплита...

... и знай, лунице, двупосочен е билета!

Със теб в живота аз няма да се скитам.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??