6 abr 2012, 0:10

Моя малка сеньорита

  Poesía
738 0 2

Гушни ме, моя малка сеньорита,

в обятията си топли, кестеняви

и помни, че мойте мисли те обичат,

облечени в пространство от лилаво!...

И дишай тежко, може би екстазно,

до ритъм на сърцето, почти фатален!

Ах, твоята любов е толкова заразна -

в дъх на страст от погледа омаен...

Ела и надникни в душата на поета,

какви греховни помисли за теб оплита...

... и знай, лунице, двупосочен е билета!

Със теб в живота аз няма да се скитам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...