6.04.2012 г., 0:10

Моя малка сеньорита

740 0 2

Гушни ме, моя малка сеньорита,

в обятията си топли, кестеняви

и помни, че мойте мисли те обичат,

облечени в пространство от лилаво!...

И дишай тежко, може би екстазно,

до ритъм на сърцето, почти фатален!

Ах, твоята любов е толкова заразна -

в дъх на страст от погледа омаен...

Ела и надникни в душата на поета,

какви греховни помисли за теб оплита...

... и знай, лунице, двупосочен е билета!

Със теб в живота аз няма да се скитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...