10 ene 2012, 15:32

Моя мъничка голяма

  Poesía
995 0 9

Разказват ми, че вече си голяма,

че имала си моето лице,

че вече те наричат "мама",

че търсят те две мънички ръце.

Разказват ми... Понякога ги питам...

Очи затварям - сякаш си пред мен.

Като тогава - малка, беззащитна,

с тревожен поглед, замъглен...

Разказват ми... И нещо ме прерязва.

Животът ми разделя се на две -

на част "Безсрамна и порочна"

и част "Семейна и добре".

... Разказват ми, че вече си голяма

и имала си моето лице.

Ти, мъничка голяма мама...

Прости... нещастно сърчице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...