Моя мъничка голяма
Разказват ми, че вече си голяма,
че имала си моето лице,
че вече те наричат "мама",
че търсят те две мънички ръце.
Разказват ми... Понякога ги питам...
Очи затварям - сякаш си пред мен.
Като тогава - малка, беззащитна,
с тревожен поглед, замъглен...
Разказват ми... И нещо ме прерязва.
Животът ми разделя се на две -
на част "Безсрамна и порочна"
и част "Семейна и добре".
... Разказват ми, че вече си голяма
и имала си моето лице.
Ти, мъничка голяма мама...
Прости... нещастно сърчице...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
Бъдете щастливи!
