10 янв. 2012 г., 15:32

Моя мъничка голяма 

  Поэзия
810 0 9

Разказват ми, че вече си голяма,

че имала си моето лице,

че вече те наричат "мама",

че търсят те две мънички ръце.

Разказват ми... Понякога ги питам...

Очи затварям - сякаш си пред мен.

Като тогава - малка, беззащитна,

с тревожен поглед, замъглен...

Разказват ми... И нещо ме прерязва.

Животът ми разделя се на две -

на част "Безсрамна и порочна"

и част "Семейна и добре".

... Разказват ми, че вече си голяма

и имала си моето лице.

Ти, мъничка голяма мама...

Прости... нещастно сърчице...

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??