Моя пролет
Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра,
черешови клони се люлеят, кротко пеят
и от небесата се огъват в кадъра,
на топлите ниви се покланят и зеленеят.
Пред сутрешния пейзаж на глас изричам:
„Добре дошла, моя пролет!“,
докато хладки рекички в зноя пресичам,
и птичките разгръщат крилете си в полет.
Природата ражда цветни деца на майката Земя,
и ние се събираме в преданост,
да тачим обичта си с ухание на цветя
и симфонии, от пролетния гост.
Хрупкавият шоколад се топи, и дъждовни капки ни давят
в поточе от единство, в уши ни шарят.
Слънцето идва да ни стопли,
лъчите ни пренасят в детинство.
Идва ново начало за нашите души,
да ни вземе в обятието на топлината.
Нека сърцата отворят нашите очи,
за да приемем нюансите на светлината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados
