Моя пролет
Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра,
черешови клони се люлеят, кротко пеят
и от небесата се огъват в кадъра,
на топлите ниви се покланят и зеленеят.
Пред сутрешния пейзаж на глас изричам:
„Добре дошла, моя пролет!“,
докато хладки рекички в зноя пресичам,
и птичките разгръщат крилете си в полет.
Природата ражда цветни деца на майката Земя,
и ние се събираме в преданост,
да тачим обичта си с ухание на цветя
и симфонии, от пролетния гост.
Хрупкавият шоколад се топи, и дъждовни капки ни давят
в поточе от единство, в уши ни шарят.
Слънцето идва да ни стопли,
лъчите ни пренасят в детинство.
Идва ново начало за нашите души,
да ни вземе в обятието на топлината.
Нека сърцата отворят нашите очи,
за да приемем нюансите на светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
