23 ago 2006, 13:39

Моя свят

  Poesía
1.2K 0 3
Живеех в свой, красив свят.
Свят, наречен на теб.
Без болка, без тъга, той бе тъй перфектен.
С тебе двама в него така щастливи,
влюбени, един до друг вървяхме.
Сигурност, спокойствие и сбъднати мечти -
такъв направи го ти!
Но тръгна си...
Светът красив за миг пред мене рухна.
На неговото място присламчи се тъгата.
Черна ми стана душата...
Уж утро настъпва,
тогава защо се смрачава?
Защо в моя свят безкрайна нощ остава? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...